„Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне. Това е невъзможно… Всеки народ, когото Бог ръководи, не може да изчезне. Ето защо всеки народ трябва да чувства Бога в душата си и да каже: „Бог ни е изпратил на Земята и ние ще Му служим.“ Бог е определил място на всеки народ. „

„Казвам му: „На добър път!“
„Дайте свобода. Аз считам: един човек, който има доверие във вас, дайте му свобода. Казвам: Аз харесвам твоя живот, понеже в големите изпитания, които имаш, ти живееш добре.“

„Сега хората се бият. Защо се бият? Защото не се познават. Защото всеки мисли, че в противника му има един дявол. Всеки иска да изпъди дявола от другиго. Двама противници, и двамата направени по образ и подобие на Бога, а всеки мисли, че в противника му има дявол.“
Защото се страхуваме от малкото, а не от великото. И защото не разбираме какво е Любовта, която свързва всичко в Космоса.

Колкото чудеса съзрем в делника, толкова безусловни добрини трябва да направим. И никой да не знае за нашата работа.

„Ако Любовта не може да измени характера на човека, това не е Любов в света. Туй, което изменя човека, което дава подтик на неговия ум, което дава подтик на неговото сърце, на неговата душа и дух, това е Божествената Любов.“

„Божественото е туй, което не взема нито стотинка.“

мини приказка

Сали идваше от време на време в Къщата, за да припечели някой лев. Или ще нацепи дърва, или ще подреди нещо в двора, ще почисти мазето…

Дори хич да не се намереше работа, Зъболекарят му даваше банкнота. Съпругата го нахранваше, сервираше му в кухнята на Къщата.

Сали беше циганин. По онова време още нямаше роми. Дрипав и мръсен. Но усмихнат. В Къщата го наричаха Салиша.

Минаха години.

Един след друг Зъболекарят и Съпругата му си заминаха. Детето им отдавна стана възрастен човек и не живееше вече в този град. А и Къщата беше съборена.

Един ден възрастният човек, бивше Дете от Къщата, пристигна в града и отиде на гробищата. И двата гроба на родителите му бяха поддържани, с насадени цветя и почистени. Бившето дете заразпитва – кой се е грижел за гробовете на Зъболекаря и Съпругата му…

Казаха му, че са срещали Салиша край гробовете – стар и грохнал вече, съвсем прокъсан, молел за лопата или някой друг инструмент…

Порасналото Дете попита: „Къде да намеря Салиша?” Искаше да му се отблагодари.

 

Разбра, че преди месец циганинът Сали се е преселил в същия свят на Родителите…

„Туй, което се движи, е нормално и оттам започва всичко. Второто нормално е туй, което се учи. Този, който се учи, е нормален; този, който не се учи, не е нормален. Този, който не се движи, не е нормален. Третото нормално нещо: този, който не работи, не е нормален.“

„Всички философи от памтивека, които са отричали Бога, са свършили зле. Всички поети, които са отричали Бога, са свършили зле. Майки, бащи, които са отричали Бога, са свършили зле. Няма народ в света, който да е отричал Бога и да е свършил добре. И съвременните народи, които отричат Бога, няма да свършат добре.“

„Българинът има много добри черти, но българинът е толкова упорит, че с девет чифта биволи, като се залости някъде, трябва да го мръднеш. …… Ако българинът така би се заинатил за Истината, по-добър човек от него не би имало. Ако така би се заинатил за Божията мъдрост, тогава по-хубаво нещо от това не би имало. Ако така би се заинатил за Любовта, на място е този инатлък. Но той се инати там, дето не трябва.“

И какво трябва да направим? Да вярваме неотменимо в Него, за да изведем душите, духа и делата си на добър край.

Да се заинатим за прилагането на Истината, Мъдростта и Любовта,  за да изведем на добър край и малките, и големите, и всички наши задачи, стремления и работи.

„Лекарите се раждат. Те в училище не се създават. ………..Всичките тия хора, които трябва да помагат, са пратени от Бога.“

„Всеки един от нас трябва да отговаря на онази идея, която носи в себе си.“

Тези, които трябва да помагат, са пратени с такава задача от Него. Лекар, или проповедник, или друг помагач на хората, не се създават в училищата. Обучението е само малко допълнение.

„Казвам: Любовта е необходима, за да израстнат Божествените неща, които са вложени във вас.“

Мини приказка

Едно особено момче срещнало едно прелестно момиче. Защо било особено момчето ли? Понеже било потайно, егоистично, отмъстително и всякакви такива странности. Красивото, умно и добросърдечно момиче имало една специфика – не можело да скрива емоции и мисли в себе си, а всичко открито казвало и показвало. Разбира се, момчето можело да прави и добри неща. По принцип. А и момичето – не само добри. По принцип. Кой да оцени? Не се наемам.

Момчето и момичето останали заедно. ТОЙ, както е известно, е събирач – при това най-главният, най-точният и най-неизбежният…

И знаете ли какво се случило след много години?

Аз не зная…

Очаквам вашите предложения за развръзка. Много искам обаче тя да е щастлива и с полезни опитности и за двамата.

Защото едно със сигурност знам – НЯМА САМО ЛОШИ И САМО ДОБРИ. Има неразбиращи, недонаучили, неосъзнаващи… А също и това зная, че ВСЕКИ Е СЪВЪРШЕН ЗА МИСИЯТА, ЗА КОЯТО Е ИЗПРАТЕН В СЪОТВЕТНИЯ СИ ЖИВОТ.

Но…много искам епилога да е щастлив…

ДОПИСВАНЕ

Първо. След предложението на Юлиана за щастлив край на мини приказката, за което благодаря, и което наистина отговори на желанието ми, констатирах, че обрисуването на момчето и момичето не е точно. Багрите са много по-пъстри и акцентите в характеристиките биха могли да бъдат съвсем различни.

Второ. Когато нещо се случва, то никога „не пада от небето“, не е случайно. И отново стигаме до основните закони за причинно-следствените развръзки, и до онези думи, с които започнах списването на това електронно „вестниче“ – думите за неотменимия закон за ЛЮБОВТА и силата й.