мини приказка
Сали идваше от време на време в Къщата, за да припечели някой лев. Или ще нацепи дърва, или ще подреди нещо в двора, ще почисти мазето…
Дори хич да не се намереше работа, Зъболекарят му даваше банкнота. Съпругата го нахранваше, сервираше му в кухнята на Къщата.
Сали беше циганин. По онова време още нямаше роми. Дрипав и мръсен. Но усмихнат. В Къщата го наричаха Салиша.
Минаха години.
Един след друг Зъболекарят и Съпругата му си заминаха. Детето им отдавна стана възрастен човек и не живееше вече в този град. А и Къщата беше съборена.
Един ден възрастният човек, бивше Дете от Къщата, пристигна в града и отиде на гробищата. И двата гроба на родителите му бяха поддържани, с насадени цветя и почистени. Бившето дете заразпитва – кой се е грижел за гробовете на Зъболекаря и Съпругата му…
Казаха му, че са срещали Салиша край гробовете – стар и грохнал вече, съвсем прокъсан, молел за лопата или някой друг инструмент…
Порасналото Дете попита: „Къде да намеря Салиша?” Искаше да му се отблагодари.
Разбра, че преди месец циганинът Сали се е преселил в същия свят на Родителите…
Невероятно красива история. Като повечето истински неща, обаче е и доста емоционално въздействаща! Да Боже повече хора като Зъболекаря и Съпругата му и като Салиша!
By: Миглена on февруари 1, 2009
at 12:26 pm
Прекрасно, прекрасно! Да благодарим на Бога, че се случват такива тъжни, но прекрасни неща. Много е възпитателно, но нали най-мъдрите неща понякога са безкрайно мъчителни.
By: Юлиана Вишкова on февруари 3, 2009
at 10:03 pm