“Затуй благодарете в себе си за две неща. Благодари на Бога, че си промърморил. Кажи: “Господи, една слабост има в мене, ще я поправя - мърморя. Имам желанието да се поправя.” Ако направиш нещо добре, пак благодари.”

Защото ако направиш нещо добро, то е благословение за другите. И твой растеж.

Всеки път имаме възможност да порастваме и ставаме по-силни.

мини приказка

Днес вървях бързо по заснежения тротоар със стегнати мускули на краката, за да не се подхлъзна. И се щураха из главата ми сърдити мисли – за общинската безпардонност и липса на грижа към хора и същества, за индивидуалната ни българска критикарщина и …всякакви такива. Един човек внимателно и нежно почистваше лапите на кучето си от наслоените ледчета.

Кучето беше събрало в очите си цялата любов на света в този миг. И я отправяше към човека. А с езика си ближеше ръката, която в същия момент почистваше лапите му.

Избухна заря от искри в мисълта ми. Тя подпали и сърцето ми. Усетих (за пореден път!), че всичко около нас и в нас може да съществува правилно и полезно, само когато се създава, прави и оживява с ЛЮБОВ. И винаги около нея трепка нежната мелодия и на БЛАГОДАРНОСТТА. И това НАИСТИНА е всемогъщ и всемирен закон, който владее живо и неживо. Кое ли всъщност е “неживо”? След като е родено от мисълта. А тя е сътворец.  

И сърцето ми се превърна в топла шепа БЛАГОДАРНОСТ. Заради възможността да съм свидетел на съкровения акт на взаимната ЛЮБОВ-БЛАГОДАРНОСТ между две същества.

Подарявам ви тази случка. За да бъде споделена радостта.

Книга с претенция за библия по темите за историята на Европа. И в огромна степен целта е защитена. Защото в “Историята” могат да се прочетат факти, анализи и описания на всички, повтарям – всички значими събития в различните европейски страни…

Книжище от 1342 страници! Не ми е попадало наскоро такова. А и не знам дали бих чел толкова страници с някакво четиво, което ме поучава, или нещо като образова, например. Норман Дейвис не ме остави на мира, докато не прочетох около 800 страници. Тогава си поех дъх и започнах да осмислям невежеството си и различията в историческите четива, които до сега съм преглеждал. А може би неговата особена представа и анализ на събитията и личностите.

От стотиците въпроси, които възникват след невероятно разказаната история на континента ни, е и този – за странното представяне на богомилите. Не, с такава трактовка не мога да се съглася (еретици, които са само фиксирани като историческо съществуване…).  Богомилите са онзи плам и запалващ ренесансовото вдъхновение ход в Европейското развитие, без който днес Западните държави нямаше да имат толкова основания за гордост в културно отношение.

Що се отнася до развитията във взаиноотношенията между хората, между народите и по-късно, скорошното минало – между Изтока и Запада, шокиранията са в няколко посоки. Как се получава така, че всички ние, които в крайна сметка реално сме братовчед до братовчед, все се мразим и подценяваме…

Добре, разбрах, че няма нито една съвсем чиста нация – всички са с по няколко прадядовци от различни племена (нации). И това за пореден път ме зарадва много и окуражи.

След няколко дни пак ще говоря за Норман Дейвис и неговата изключителна ИСТОРИЯ на ЕВРОПА. Когато отново се впусна в издирване на случки, личностни изяви и групови развития, които са дали повод, ставали са причина за съответни днешни конфигурации и съотношения.

Перифразата е на думи от Апостол Павел.

Някой пробвал ли е приложението им в прагматичен план, в така наречения Жив Живот?

Понеже аз ДА.

И мога да свидетелствам, че препоръката е вярна. Че твърдението работи.

Ще разказвам за това невероятно мое откритие всеки път, когато някой се поинтересува. Защото е полезно и помага за разрешаването на най-невероятни на пръв поглед ситуации. При това – с минимум разход на ресурси.

Като за увод – достатъчно!